Днес 1 от всеки 8 жени се сблъсква с рака на гърдата в даден момент от живота си. Ракът на гърдата, който често се среща при жени след 50-годишна възраст, може да засегне жени от всяка възрастова група във всеки период от живота. Ракът на гърдата е известен като вид рак, който представлява риск от загуба на живота при жените, но може да бъде напълно излекуван при ранна диагностика и подходящо планиране. Съвременните приложения на патологията са от голямо значение при оценката на масите на гърдата. Проф. д-р Фатма Актепе от Патология Мемориал даде информация за значението на патологичната оценка при тумори на гърдата.
Съдържание
При пациенти с клинично съмнение за рак на гърдата биопсичният материал, взет от образуванието със съмнение за рак, и туморната тъкан, отстранена по хирургичен път, в случаите, когато е взето решение за операция, се изпращат в патологоанатомичната лаборатория за изследване, за да се вземе решение за лечение. При пациенти с рак на гърдатапробите, взети от тъканта на гърдата и/или аксиларните лимфни възли, се оценяват под микроскоп от лекари, специализирани в диагностиката на заболяванията, наречени специалисти по патология. Констатациите се обобщават и записват в доклад, наречен патологичен доклад.
Патологоанатомичният доклад на материала от биопсията трябва да включва диагнозата, характеристиките на тумора и статуса на хормоналните рецептори на тумора (хормонални рецептори за естроген или прогестерон) и статуса на HER2 (рецептор за човешки епидермален растежен фактор 2), който е един от най-важните параметри, определящи лечението.
Разделите в този патологичен доклад са, както следва;
- Макроскопско изследване; Това е процесът на оценка на хирургичния материал с помощта на око и палпация (контрол на допир) и вземане на проби от областите, които ще бъдат изследвани под микроскоп.
- Микроскопско изследване;
- Хистологичен вид на тумора
- Размер на тумора
- Брой на туморите в гърдата
- Степен на рак (клас)
- Наличие на лимфоваскуларна инвазия (ракови клетки в малки кръвоносни или лимфни съдове)
- Състояние на хирургичните граници
- Това включва състоянието на аксиларните лимфни възли.
- Допълнителните микроскопски изследвания включват статус на хормоналните рецептори на тумора, статус на HER2 и обикновено индекс на пролиферация Ki67. Цялата тази информация е много важна за определяне на лечението на пациента.
В някои случаи по време на операцията, при която се извършва резекция на тумора на гърдата, може да се наложи интраоперативна консултация (замразена процедура).
Интраоперативна консултация (замразена процедура);
- В отстранената туморна тъкан тя помага за отстраняване на тумора от пациентката с безопасни хирургични граници, като се преценява дали целият тумор е отстранен.
- Освен това лимфните възли, отстранени от подмишницата и наречени сентинелни лимфни възли, се оценяват за разпространение на тумора. Ако в изследваните лимфни възли няма разпространение на тумора, не се налага допълнителна процедура. Ако има разпространение на тумора, може да се наложи да бъдат отстранени всички лимфни възли в подмишницата.
При рака на гърдата, независимо от хистологичния тип на тумора, във всички инвазивни карциноми се оценяват хормоналните рецептори (естрогенни или прогестеронови хормонални рецептори) и HER2 статусът на туморните клетки.
Приблизително 70-80% от клетките на рака на гърдата имат на повърхността си хормонални рецептори, които се свързват с естроген и/или прогестерон и получават сигнали, които им помагат да растат. В патологоанатомичните лаборатории се използва специален метод, наречен имунохистохимия, за да се определи дали тези рецептори са налични в раковите клетки. Тези рецептори показват дали е вероятно раковите клетки да реагират на терапия за блокиране на хормоните. Ако те са налице, раковите клетки се определят като ER и/или PR позитивни, което показва, че терапията за блокиране на хормоните може да бъде ефективна за намаляване на рецидивите на рака. Поради това при тези пациенти се използват лекарства за блокиране на хормоните.
Рецепторите или протеините HER2 се намират върху всички клетки в гърдата и помагат за контролиране на растежа на здравите гърди. При около 20-25% от случаите на рак на гърдата раковите клетки имат твърде много от тези протеини и карат клетката да расте и да се дели по-бързо. Тези видове тумори са известни като HER2-позитивни и имат по-агресивен модел на растеж и по-висок риск от рецидив в сравнение с HER2-негативните ракови заболявания. Разработена е терапия с насочени антитела за лечение на HER2-позитивен рак на гърдата.
Всички видове рак на гърдата се изследват за експресия на HER2 чрез имунохистохимия (IHC). Това е процес, при който се използват антитела за откриване на протеини в тъканна проба. Резултатите от този тест се отразяват в патологичния доклад, както следва
0 (HER2-отрицателен)
1+ (HER2-отрицателен)
2+ (неопределен или граничен)
3+ (HER2-положителен)
0 и 1+ са отрицателни, а 3+ е положителен. В тези случаи не е необходимо да се прави допълнително изследване.
Ако тестът IHC е 2+ (неопределен), трябва да се използва метод на изследване, наречен ISH (in situ hybridisation), за да се вземе положително или отрицателно решение. С този тест се проверява дали клетките съдържат твърде много копия на гена HER2. Резултатите от ISH се отчитат като положителни (твърде много копия на гена HER2) или отрицателни (нормален брой копия).
Някои видове рак на гърдата могат да променят своя ER, PR и/или HER2 статус с течение на времето. Поради това в случай на рецидив на рака тези тестове трябва да се извършат отново при рецидивиращия тумор.
Протеинът Ki-67 се открива в активно делящите се клетки и е маркер за клетъчен растеж и делене. Бавно растящите ракови заболявания обикновено са с ниска степен, а бързо растящите - с висока степен. Тестът Ki-67 е начин да се измери колко бързо раковите клетки растат. Този тест е имунохистохимично изследване, което може да се извърши в лабораторията по патология. Протеинът Ki-67 се оцветява имунохистохимично и се дава число, което показва процента от сто туморни клетки, които са положителни. Тъй като резултатите от този тест се влияят от много фактори (ранна обработка на тъканта, използвано антитяло и т.н.) и има проблеми при интерпретацията и възпроизводимостта му, той не се използва рутинно в някои центрове, но често предоставя полезна информация в допълнение към други резултати и влияе върху решението за лечение.
В нашата лаборатория оценката на този тест се извършва в щателен процес, за да се осигури най-точен резултат и измерване с цифрова система, която осигурява по-обективни условия за оценка.
Тестът PD-L1 обикновено се извършва за оценка на полезността на лекарствата, които ще се използват за имунотерапия при отрицателни хормонални рецептори и HER2 отрицателни (тройно отрицателни) видове рак на гърдата.
Имунохистохимичният тест PD-L1 е метод на химическо оцветяване, при който се оцветяват протеините PD-L1 върху раковите клетки. При имунохистохимичната оценка на PD-L1 могат да се използват различни клонове като SP142, 22C3, като методът за оценка на клоновете е различен.
В патологичните доклади оценките CPS (The Combined Positive Score) и TPS (Tumour Proportion Score) се дават чрез микроскопска оценка на интензивността на оцветяването в туморните и имунните клетки.